Истината за спиритичната дъска Уиджа
Истината за спиритичната дъска Уиджа. Въпреки че съществуват повече от 100 години, дъските за гадаене или т. н. „ кряскане на духове “ (дървена дъска, покрита с буквите от писмеността, числата от 0 до 9 и думите “да ”, “не ” и “довиждане ”) не престават да бъдат известно занятие – изключително към Хелоуин.
За да „ проработят “ тези будещи боязън дървени съоръжения, всички участници би трябвало да слагат ръцете си върху дървената движеща се стрелка (или планшет) и да помолят всички присъстващи “духове ” да отговорят на въпросите им, като движат планшета по дъската, с цел да изпишат отговора си.
Някои считат, че това е безобидна салонна игра, само че други се кълнат в способността на дъската да поддържа връзка с тези, които са минали от „ другата страна “, написа „ Сайънс Алерт “.
Но макар че науката допуска, че зад мистериозните придвижвания на дъската не стоят духове, обяснението за метода, по който те работят, не е толкоз просто, колкото бихте очаквали.
Историята на дъската Уиджа е дълга и разнообразна. Първоначално тя може да бъде проследена до сестрите Фокс , известни медиуми през XIX в., които са пионери в придвижването на спиритизма. Един от най-често употребяваните от тях способи за другарство с по този начин наречените духове включва изговаряне на писмеността на глас и слушане на почукване в отговор. Това им разрешавало да изричат думи и послания, за които се предполагало, че идват от мъртвите. Този способ превзема въображението на публиката, само че бързо се изтърква. Хората желаеха да могат да поддържат връзка с духове толкоз бързо, колкото съумяват да поддържат връзка с хора, употребявайки нови технологии, като телеграфа. Така че, когато през 1890 година най-сетне е създадена дъската Уиджа , тя незабавно реализира триумф.
Но макар ранната си известност, при започване на XX век дъската изпада в недружелюбност. Това значително се дължи на общественото разкритие на доста известни медиуми, които са употребявали устройството. Дори Дружеството за психологични проучвания се отдалечава от общуването с духове и се насочва към други паранормални феномени, като екстрасензорното усещане (способността да изпращаш и получаваш информация с мозъка си) и населяваните от духове къщи.
Интересът към спиритизма и дъските Уиджа като цяло обаче бързо се възражда след Втората международна война и продължава и до през днешния ден.
Но дали дъските за спиритизъм работят? Зависи от това кого питате. За тези, които имат вяра в способността да поддържат връзка с духове, отговорът е “да ”. Но като се има поради, че няма безапелационни доказателства за съществуването на духове, отговорът както на скептиците, по този начин и на учените би бил твърдо “не ”.
И въпреки всичко постоянно чуваме истории от по този начин наречените “невярващи ”, които споделят, че са усещали по какъв начин планшетът се движи по дъската, изписва думи и им споделя неща, които никой различен към масата не би могъл да знае. И това в случай че не са призрачни послания от другата страна, какво е?
Един от вероятните отговори е идеомоторният резултат . Терминът “идеомотор ” произлиза от “идео ” (идея) и “мотор ” (мускулна активност), което допуска, че придвижванията ни могат да бъдат ръководени от нашите мисли. Идеомоторният резултат се отнася до придвижванията, които хората правят и за които не подозират – назовава се подсъзнателно придвижване. Така да вземем за пример при потребление на дъска Уиджа човек може подсъзнателно да движи планшета, изричайки неща, които единствено той може да знае. Околните също могат да допринесат със личното си подсъзнателно придвижване, което също може да изясни за какво планшетът наподобява, че се движи независимо.
Този резултат може да изясни и редица други паранормални феномени, в това число автоматичното писане и дауншифтинга (вид псевдонаука, при която се употребяват у-образни клончета или железни пръчки, с цел да се открие местоположението на заровени предмети, да вземем за пример вода или нефт).
Друго пояснение, което също е обвързвано с идеомоторния резултат, е обвързвано с възприятието ни за благосъстоятелност. Усещането за деяние се отнася до субективната ни дарба да направляваме дейности, които ще окажат въздействие върху външни събития. Така да вземем за пример, в случай че решите да вдигнете една маса нагоре, това ще докара до нейното пренасяне.
Експерименти с дъски Уиджа демонстрират, че нашето възприятие за деяние може да бъде манипулирано, като ни кара да мислим, че невидима трета страна движи планшета. Смята се, че това се дължи на проблемите, с които се сблъсква мозъкът ни при предвиждането на следствията от резултатите. Когато прогнозите ни съответстват с резултата (например вдигате масата и тя се движи), ние усещаме, че сме виновни за действието. Но в случай че считаме, че действителният резултат не подхожда на упованията ни, тогава възприятието ни за деяние понижава – и е допустимо в подтекста на сеанса вместо това да припишем това придвижване като идващо от външен източник.
Третият фактор, който би трябвало да се вземе поради, е прочувственото заразяване . Знаем, че шокиращи, мощно прочувствени събития могат да доведат до това близки очевидци да “прихванат ” тези страсти. Смята се, че това е доминиращ фактор в процесите против вещици в Салем и Европа.
Така че, когато използваме дъска за спиритически игри с други хора, вълнението от мощно заредената среда може да ни улесни да стартираме да съчувстваме на хората към нас. Това може да ни накара да осезаем техния боязън и безпокойствие и да ни накара да си мислим, че планшетът се движи самичък.
Поради всичко това е допустимо композиция от фактори – идеомоторният резултат, манипулираното възприятие за деяние и прочувственото заразяване – да убедят хората, че планшетът се движи и духовете им приказват.
Но като се има поради какъв брой мъчно е да се възпроизведе обществената среда, в която множеството хора употребяват дъски Уиджа в лаборатория, не можем да кажем с цялостна сигурност, че единствено тези фактори изясняват какво в действителност се случва, когато сложим пръстите си върху планшета и призовем духовете да споделят знанията си.
Както означават някои специалисти, желанието на обществото да поддържа връзка с мъртвите обикновено става по-популярно след времена на обществени и политически разтърсвания. Предвид актуалната обществена, икономическа и политическа конюнктура – в това число пандемията от COVID-19, продължаващата война в Украйна и рецесията с разноските за живот – е изцяло допустимо да станем очевидци на завръщане към сеансите от викторианската ера. Или най-малко в TikTok.
Uber Eats към този момент доставя канабис в Торонто
БГНЕС
